ПРОГРАМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВА СЪГЛАСНО

ПРОГРАМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВА СЪГЛАСНО ЧЛ.1О ОТ ЗЕВИ 2017-2020

  1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Документът е разработен в съответствие с Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), чл. 10. ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

  1. ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА

Общинската Програма е съобразена с развитието на Северозападен район за планиране, особеностите и потенциала на община Макреш за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива.

2.1. Основни цели

2.1.1.     Насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, подобряване на средата за живот и труд.

2.1.2.     Създаване на условия за активизиране на икономическия живот в общината при спазване на установените норми за вредни вещества в атмосферата.

2.2. Подцели:

2.2.1.     Намаляване разходите за енергия в обекти и сгради, финансирани от общинския бюджет чрез:

2.2.1.1. Внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки

2.2.1.2. Усъвършенстване на организацията за поддръжка и контрол на енергийните съоръжения.

2.2.2.     Подобряване качеството на енергийните услуги.

2.2.2.1. Достигане на нормативните изисквания за осветеност в учебни, детски, социални и здравни заведения, улици, пешеходни зони и други.

2 2.2.2. Осигуряване на оптимални условия за работна среда.

2.2.3.     Повишаване нивото на:

2.2.3.1. Информираност и познания на ръководния персонал на общинските обекти, експерти и специалисти на общинската администрация за работа по проекти от фондовете по енергийна ефективност;

2.2.3.2. Квалификация на експлоатационния персонал;

2.2.4.     Създаване на система за събиране на информация за енергопотреблението на общинските обекти и изготвяне на точни анализи и прогнози.

2.2.5.     Изготвяне на проекти за финансиране от Програмите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Министерство на образованието, младежта и науката, Програма за развитие на селските райони, Фонд Козлодуй и други за внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки.

2.2.6.     Включване в Национални, регионални, областни и местни проекти за Евроинтеграция и партньорство за съвместно финансиране

Основни положения:

подобряване енергийното управление на територията на общината;

смяна на горивната база за локалните отоплителни системи с възобновяеми източници;

въвеждане на локални източници на възобновяема енергия (слънчеви колектори, фотоволтаици, използване на биомаса;

  1. ПРИЛОЖИМИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

3.1.        Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ);

3.2.        Закон за енергетиката (ЗЕ);

3.3.        Закон за устройство на територията (ЗУТ);

3.4.        Закон за опазване на околната среда (ЗООС);

3.5.        Закон за биологичното разнообразие (ЗБР);

3.6.        Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ),

3.7.        Закон за горите;

3.8.        Закон за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите актове за неговото прилагане;

3.9.        Закон за водите;

3.10.      Закон за рибарство и аквакултурите;

3.11.      Наредба № 14 от 15.06.2005 г за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за производство преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (ЗУТ)

3.12.      Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ЗООС);

3.13.      Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ЗООС);

3.14.      Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи (ЗЕ);

3.15.      Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството (ЗУТ).

  1. ПРОФИЛ НА ОБЩИНАТА

4.1. Географско местоположение

Община Макреш, област Видин е разположена в северозападната част на страната, в Северозападния район за планиране и е седма по големина в рамките на област Видин. Територията и възлиза на 229 кв.км., което представлява 0.211% от територията на страната.

Общата структура на територията е следната:

Обща площ – 228 790 дка;

Земеделска земя – 143 897 дка;

Обработваема земя – 132 600 дка;

Водни площи – 3 622 дка;

Горски територии – 77 159 дка;

Урбанизирана територия – 5 590 дка;

Общината граничи със следните общини: Кула, Грамада, Димово и Белоградчик, а на запад с Република Сърбия.

Центъра на общината е с.Макреш, което се намира на 35 км от областния център гр. Видин и на 7км. от единствената жп гара Макреш, която е връзката на общината със страната чрез ж.п. транспорт. По-голямо значение за връзката на община Макреш със столицата и страната има ж.п. гара Димово, която отстои на 12км от с.Макреш.

Разстоянието между крайните селища на общината с Киреево и с.Вълчек е ЗЗкм. Връзката между населените места се осъществява чрез III -класна и общинска пътна мрежа.

Релефът на общината е равнинен при селата Макреш, Цар Шишманово и Вълчек. Съчетанието на чернозема и кафявите почви благоприятства развитието на земеделието Отглеждането на зърнените култури е традиционен отрасъл за посочените населени места. Наличието на хидромелиорационна мрежа предполага и отглеждането на зеленчуци. Придвижвайки се на запад, релефът минава в хълмист при селата Подгоре, Раковица и Толовица и предпланински в с. Киреево.

Надморската височина е от 170м. до 1100м. надморско равнище

Почвите преминават в сиви и кафяви горски и опозолени с плитка скална подложка. Климатът е умерено континентален. Зимните месеци продължават от ноември до март с отрицателни температури и продължително задържане на снежната покривка. Месеците юли и август са горещи с температури до 40 градуса. Максимумът на валежите е пролетен.

През територията на общината протича река Видбол с малки приточета и снежно-дъждовно подхранване.

На територията на общината има 3 язовира в землището на с. Раковица и 1 в землището  на с. Киреево и част от Рабишкото езеро.

4.2. Площ, брой населени места, население

4.2.1.     Територията на общината е 229 кв.км.

4.2.2.     Селищна мрежа

Територията на община Макреш обхваща общо 7 населени места, които са села. Тези селища са пръснати на голяма територия, отдалечени са едно от друго и от общинския център. Значителните разстояния от Макреш до селата в общината затрудняват много организацията на икономическия, социалния и културен живот.Сериозен проблем е обезлюдяването на почти всички населени места, което допълнително затруднява живота в общината

4.2.3. Брой на населението

В община Макреш към 31.12.2012 година населението наброява 1 409 души.

Гъстотата на населението в общината е 6,15 души/кв. км.

4.2.4. Населени места

Общината включва село Макреш като център на общината и 6 населени места: с. Киреево, с. Раковица, с. Подгоре, с. Цар Шишманово, с. Толовица и с. Вълчек.

4.3.        Сграден фонд – съществуващи сгради на територията на общината по видове собственици:

4.3.1.     Общо сгради на физически лица – 2366 броя

От тях: жилищни обитаеми – 987 бр.

жилищни необитаеми – 1379 бр.

4.3.2.     Промишлени сгради – 0 бр

4.3.3.     Сгради в сектора на услугите – 18 бр.

4.4.        Промишлени предприятия

4.4.1. На територията на община Макреш промишлеността е представена от фирма за добив и преработка на подземни богатства-строителни материали-варовици „Киряевска вар“ ООД, с разрешена концесия за срок от 25 години.

Към момента в частния и семеен бизнес се развива преди всичко отрасъл „Търговия“. За нормалното развитие на общината е необходимо да се стимулира преди всичко изграждането на малки предприятия от хранително – вкусовата промишленост, за да се затвори цикълът производство – преработка – търговия.

4.4.2. Малки, средни и големи предприятия.

На територията на общината няма малки, средни и големи предприятия, развива се предимно земеделието, както следва:

  • ЕТ „МИНИСТЪРА-Валентин Иванов“
  • Частни земеделски производители

– Раковица -1

– Подгоре -1

-Макреш – 2

както и външни земеделски производители.

Други:

„Биоенергийни технологии“ ЕООД – София

„Джирасоле“ ЕООД – София

„Кюбю енерджи“ ЕООД – София

„ГЕОВИД“ ЕООД – София

„ФВЦ 93 kwft“  – Раковица

Заведения за хранене и пивници – З бр.,кафенета и смесени магазини – 17 бр.

4.4.3. Чуждестранни инвестиции нямаме.

Повечето от дълготрайните материални активи в общината са частна собственост, в следствие на приключил процес на приватизация. Това е добра предпоставка за повишаване конкурентноспособността на икономиката, но също така предполага и трудности за ресурсно обезпечаване на развитието.

4.4.4. Енергийно потребление

Разходите за улично осветление за 2012г са в размер на 86 070 хиляди kW/h.

На територията на общината не се използва енергия от възобновяеми източници.

4.5. Транспорт

4.5.1.     Транспортната система на община Макреш се формира от мрежата и съоръженията на шосейния транспорт. Изградената пътна мрежа включва общо 65.85 км., от които 51 2 км. третокласни пътища и 14,65 км общински пътища.

4.5.2.     На територията на общината е развит само автомобилният транспорт. Транспортните комуникации на територията на общината са в крайно незадоволително състояние, което затруднява транспортните връзки на селата с общинския център, а от там и с областния център и страната. Съставните населени места на общината се обслужват с пътища от III клас и Общинска пътна мрежа

Третокласният път,започващ като отклонение от път Видин- Димово и минава през територията на общината в посока Връшка чука е с дължина около 42,ООкм.Обслужва населените места Макреш,Цар Шишманово.Подгоре,Раковица и Киреево.

Общинската пътна мрежа като отклонения от този път обслужва Вълчек.Толовица и Раковишкия манастир“Света Троица“

4.5.3. Обществен транспорт в населените места няма. Не са налични таксиметрови фирми.

4.5.4. Извънградският транспорт е слабо развит и се осъществява от транспортни фирми от други градове – Видин

4.6. Домакинства

4.6.1. В община Макреш са регистрирани 959 домакинства.

4.6.3.     Енергийно потребление – доставчик на електроенергия за бита е ЧЕЗ-България. Отоплението се осъществява с електроенергия и твърдо гориво.

4.6.4.     Потребление на енергия от възобновяеми източници – няма.

4.7. Услуги

Основната дейност в сферата на услугите е търговията.

Търговското обслужване на населението се осъществява от десетина еднолични търговски фирми.

4.8. Селско стопанство

4.8.1.Основен приоритетен сектор за развитието на общината е селскостопанското производство. Общината разполага със 132 600 дка обработваема земя. Ако се обърнем в миналото ще забележим, че производството и реализацията на селскостопанската продукция е било и си остава верния път за развитието на общината. Увеличаването на броя на арендаторите в общината, както и броя на площите, които те обработват е факт, който говори за съживяване традициите на общината в селското стопанство.

Зърнените култури заемат по-голяма част от общата обработваема земя в общината, като основен дял се пада на производството на пшеница ечемик, царевица, ръж, тритикале.

През последните години се забелязва интерес и към атрактивни култури като маслодайна рапица, мента, лавандула, но все още на малки площи – по скоро експериментално, единствено площите с рапица са по-големи във връзка с построяване на рафинерия за еко-дизел в гр. Димово за производство на гориво за дизелови двигатели на базата на екстракция на рапично масло.

4.8.2. Животновъдството: Природо-климатичните условия на област Видин позволяват отглеждането на всякакви видове продуктивни животни, което определя животновъдството като втори основен подотрасъл на селското стопанство в областта. Сравнително добрите условия за развитие на зърнено и фуражно производство в полската част предопределят развитието на говедовъдство, овцевъдство, козевъдство, свиневъдство и птицевъдство в тези райони. Наличието на много добри пасища и ливади в планинската и полупланинската част на областта са условие за развитие на овцевъдството и месодайното говедовъдство.

Към 31.12.201 Ог. броят на отглежданите в общината говеда е 394 броя, овце – 649, кози – 817, птици – 12 894, свине – 350 и пчелни семейства – 1 200.

4.9. Външна осветителна уредба

Електрифицирани са всичките 7 населени места в общината Електропроводната мрежа на места е остаряла и неефективна Наложителна е подмяна.

Фасадно осветление не се използва.

Периодично е необходимо да се поддържа парковото осветление в селата.

  1. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ. ВРЪЗКИ С ДРУГИ ПРОГРАМИ

5.1.        Приоритетите на община Макреш за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници е в зависимост от стратегическите цели и политиката за развитие на общината – постигане на конкурентоспособна, динамична и рентабилна местна икономика, подобряване стандарта на живот на населението, намаляване на емисиите на парникови газове, като елементи от политиката по устойчиво енергийно развитие.

5.2.        Изпълнението на мерките в Краткосрочната програма по ВЕИ, може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сградите общинска собственост При обновяването на тези сгради освен мерки по подобряване на термичната изолация на сградите, след доказване на икономическата ефективност, могат да се включат и мерки за въвеждане на термични слънчеви колектори и заместване на съществуващо отопление с такова, базирано на ВЕИ.

  1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА И ВЪЗМОЖОСТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВИДОВЕ РЕСУРСИ

6.1. Слънчева енергия

Слънчевата радиация, преобразувана в топлина чрез конвенционални термични слънчеви колектори може да се насочи приоритетно към производство на гореща вода през късна пролет, лято и ранна есен.

Въпреки, че съществуват слънчеви термични системи, които могат да работят през цялата година, в момента вследствие на високата им цена, икономически ефективното им приложение трудно може да се докаже.

Краткосрочната програма по ВЕИ за следващия тригодишен период, в частта въвеждаща използването на термични слънчеви колектори, включва общински сгради, потребяващи електроенергия или течни горива за производство на гореща вода.

Изпълнението на мерките в Програмата по ВЕИ, въвеждаща термични слънчеви колектори в такъв мащаб, при наличие на финансова възможност може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сгради общинска собственост.

6.2. Вятърна енергия

Масовото приложение на вятърната енергия като енергиен източник започва през 80-те години в Калифорния, САЩ. След 1988 г. тази технология навлезе и на енергийния пазар в Западна и Централна Европа.

В България

Вятърната енергетика има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната През 2001 г. от вятърна енергия са произведени 35 MWhe (3 toe), през 2003 г. – 63 MWh (5.4 toe), а през 2004 г. -707 MWh (60.8 ktoe). Това показва, че развитието на вятърната енергетика в България се ускорява.

На територията на България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия 5-7 m/s и >7 m/s.

Тези зони са с обща площ около 1 430 Km2, където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Въз основа на средногодишните стойности на енергийния потенциал на вятърната енергия, отчетени при височина 10 m над земната повърхност, на територията на страната теоретично са обособени три зони с различен ветрови потенциал.

Община Макреш попада в Зона А: зона на малък ветроенергиен потенциал – включва равнинните части от релефа на страната (Дунавската равнина и Тракия), долините на р. Струма и р. Места и високите полета на Западна България. Характеристики на тази зона са:

  • Средногодишна скорост на вятъра; 2-3 m/s;
  • Енергиен потенциал: 100 W/m2 ; (те. по-малко от 1 500 kWh/nr годишно);

Средногодишната продължителност на интервала от скорости £ т 5-25 m/s в тази зона е 900 h, което представлява около 10% от броя на часовете през годината (8 760 h).

След извършен анализ на техническия потенциал на вятърната енергия е установено, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишленото производство на електрическа енергия. Това са само 3,3% от общата площ на страната (нос Калиакра, нос Емине и билото на Стара Планина). Трябва да се отбележи обаче, че развитието на технологиите през последните години дава възможност да се използват мощности при скорости на вятъра 3.0 – 3.5 m/s.

Прогнози за развитието на вятърната енергетика в община Макреш

Възможността за усвояване на достъпния потенциал на вятърната енергия зависи от икономическите оценки на инвестициите и експлоатационните разходи по поддръжка на технологиите за трансформирането й. Бъдещото развитие на вятърната енергетика в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра ще зависи и от прилагането на нови технически решения.

6.3.        Водна енергия

6.3.1. Водостопанската система на община Макреш е представена от дейностите по водоснабдяване и дейността по използване и стопанисване на водохранилищата. Съществуващите водни запаси не осигуряват нормално водопотребление за битови и производствени нужди. Водоснабдени са 7 населени места. Вътрешната водопроводна мрежа е с дължина 37,58 км., а външната с дължина 7,25 км или общо 44,83 км. Предстои реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на село Раковица.

Стопанисването и използването на водните площи е приоритет за общината.

Водните площи включват три местни /общински/ язовири и част от Рабишкото езеро.

6.3.2. Енергийният потенциал на водния ресурс за производство на електроенергия от ВЕЦ на територията на общината е реализиран ,като е изградена ВЕЦ“Рабиша“ на брега на езерото от „Хидроенергострой“ ООД -Благоевград.

6.4.        Геотермална енергия

На територията на община Макреш няма термални извори, нагрети скали на по-голяма дълбочина и други алтернативни източници на геотермалната енергия.

6.5.        Енергия от биомаса

6.5.1. Горите са предимно смесени широколистни насаждения – бук , дъб и други.

След изсичане на определени райони те са залесени с иглолистна гора. За това иглолистните видове се срещат и на по -малка надморска височина от обикновеното.

В землището на с.Макреш има залесени по поречието на реката тополови насаждения. Горския фонд е 79 676 декара.

Естествената растителна покривка е сравнително добре запазена. Горите са съставени изключително от широколистни видове и имат смесен характер – цер, благун, летен и зимен дъб, бук, габър, ясен, клен.

Горите заемат едва 34,67 % от територията на общината. Среден е процентът на високостеблените гори.

Дървесните видове със стопанско значение са: бук, дъб, ела, смърч, бял бор и др.

6.5.2. Неизползваните отпадъци от дърводобива и малоценната дървесина, която сега се губи без да се използва могат да бъдат усвоени само след раздробяване на трески или преработване в дървесни брикети или пелети след пресоване и изсушаване. Производството на трески има значително по-ниски разходи от производството на брикети и пелети при което се изисква предварително подсушаване на дървесината и е необходима енергия за пресоване.

Голям неизползван потенциал имат селскостопанските растителни отпадъци. За балиране и транспорт на сламата има подходяща технология Необходимото оборудване в голяма степен липсва и днес не се използва с пълния си капацитет.

Засега няма опит и специализирано оборудване за събиране, уплътняване и транспорт на стъбла от царевица, слънчоглед и други, но този проблем може да бъде решен в кратки срокове без големи разходи.

Увеличаване на използването на биомаса за енергийни цели ще доведе до икономия на електроенергия и скъпи вносни горива и води до намаляване на енергийната зависимост.

6.6.        Използване на биогорива в транспорта

Използването на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта на територията на община Макреш е неприложимо и икономически неоправдано.

6.7.        Използване на енергия от възобновяеми източници в транспорта.

Икономически неоправдано.

  1. ИЗБОР НА МЕРКИ, ЗАЛОЖЕНИ В НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ (НПДЕВИ)

7.1. Административни мерки:

7.1.1.     Съобразяване на общите и подробните градоустройствени планове за населените места в общината с възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници.

7.1.2.     Минимизиране на административните ограничения пред инициативите за използване на енергия от възобновяеми източници.

7.1.3.     Подпомагане реализирането на проекти на индивидуални системи за използване на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници.

7.1.4.     Намаляване на разходите за улично осветление.

7.1.5.     Реконструкция на съществуващи отоплителни инсталации и изграждане на нови.

7.1.6.     Основен ремонт и въвеждане на енергоспестяващи мерки на обществени сгради.

7.1.7.     Постепенна подмяна на остарелия и амортизиран автопарк

7.1.8.     Осигуряване на участие в обучение по енергиен мениджмънт на специалисти от общинската администрация работещи в областта на енергийната ефективност.

7.1.9.     Модернизация на електропреносната мрежа в Общината

7.1.10.  Ремонт и поддръжка на електропреносната мрежа, 2013 – 2016 година.

7.1.11.  Изграждане и експлоатация на системи за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници

7.1.12.  Стимулиране производството на енергия от биомаса

7.1.13.  Подмяна на уличното и обществено осветление с енергоспестяващи тела.

На територията на община Макреш се реализирани проект за подмяна на дограмата на ОУ в село Раковица подменена е дограмата и е санирана сградата на“Дневен дом за стари хора с.Макрешг’.Изградено е осветлание на парка в село Макреш.

7.2. Финансово – технически мерки:

7.2.1.     Технически мерки:

7.2.1.1. Мерките, заложени в Програмата на община Макреш за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници ще се съчетават с мерките, заложени в Националната Програма.

7.2.1.2. Стимулиране изграждането на енергийни обекти за производство на енергия от ВЕИ върху покривните конструкции на сгради общинска собственост и/или такива със смесен режим на собственост

7.2.1.3. Изграждане на системи за улично осветление в населените места с използване на енергия от възобновяеми източници, като алтернатива на съществуващото улично осветление.

7.2.1.4. Търсене на резерви за улично осветление от ВЕИ на съществуващи паркове и градини на територията на община Макреш

7.2.1.5. Стимулиране на частни инвеститори за производство на енергия чрез използване на биомаса от селското стопанство по сектори – земеделие и животновъдство.

7.2.2.     Източници и схеми на финансиране:

При провеждането на предвидените мерки ще се прилагат подходите:

7.2.2.1. „Отгоре – надолу“: състои се в анализ на съществуващата законова рамка за формиране на общинския бюджет, както и на тенденциите в нейното развитие.

При този подход се извършат следните действия:

  • Прогнозиране на общинския бюджет за периода на действие на програмата;
  • Преглед на очакванията за промени в националната и общинската данъчна политика и въздействието им върху приходите на общината и проучване на очакванията за извънбюджетни приходи на общината;
  • Използване на специализирани източници като оперативни програми, кредитни линии за енергийна ефективност и възобновяема енергия (ЕБВР), Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“, Национална схема за зелени инвестиции (Национален доверителен фонд), Международен фонд „Козлодуй“, договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори или финансиране от трета страна).

7.2.2.2. „Отдолу – нагоре“:  основава се на комплексни оценки на възможностите на общината да осигури индивидуален праг на финансовите си средства (примерно: жител на общината ученик в училище, пациент в болницата, и т.н.) или публично-частно партньорство.

Основни източници на финансиране:

  • Държавни субсидии – Републикански бюджет;
  • Общински бюджет;
  • Собствени средства на заинтересованите лица;
  • Договори с гарантиран резултат;
  • Публично частно партньорство;
  • Финансиране по Оперативни програми;
  • Финансови схеми по Национални и Европейски програми;
  • Кредити с грантове по специализираните кредитни линии;
  1. ПРОЕКТИ

8.1. Списък с предложените за реализация проекти

№ по ред Проект Цел Финансира не Програма
1. „Ремонт сгради общинска собственост в община Макреш“ Привеждане сградите на общинска администрация с. Макреш и кметствата в съответствие със Закона за енергийната ефективност, чрез саниране и обновяване за намаляване на икономическите, екологичните и социални отрицателни влияния, намаляване замърсяването на околната среда. ПРСРМярка 7.2.
2. „Повишаване енергийната ефективност в ОУ „Христо Ботев“, с. Раковица“ Осигуряване на общинската образователна инфраструктура с високо ниво на енергийна ефективност, допринасяща за устойчиво местно развитие на община Макреш. ПРСРМярка 7.2.
3. „Повишаване енергийната ефективност в ЦДГ „Юрий Гагарин“ с. Раковица“ Осигуряване на общинската образователна инфраструктура с високо ниво на енергийна ефективност, допринасяща за устойчиво местно развитие на община Макреш. ПРСРМярка 7.2.
4. „Повишаване енергийната ефективност в ЦДГ с. Макреш“ Осигуряване на общинската образователна инфраструктура с високо ниво на енергийна ефективност, допринасяща за устойчиво местно развитие на община Макреш ОПРР- МРРБ

 

 

8.2. Списък на реализираните проекти

№ по ред Проект Цел Финансира не Програма
1. Повишаване на енергийна ефективност в ОУ „Христо Ботев“ с. Раковица Осигуряване на общинската образователна инфраструктура с високо ниво на енергийна ефективност, допринасяща за устойчиво местно развитие на община Макреш. МРРБ
2. Повишаване на енергийна ефективност в Дневен дом за стари хора с. Макреш. Осигуряване на общинската образователна инфраструктура с високо ниво на енергийна ефективност, допринасяща за устойчиво местно развитие на община Макреш „Социално – инвестиционен фонд МТСП“

 

 

  1. НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА ОТ РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТИ

Наблюдението и отчитането на общинските програми се извършва от общинските съвети, които определят достигнатите нива на потребление на енергия от възобновяеми източници на територията на общината вследствие изпълнението на Програмата, пред областния управител и Изпълнителния директор на АУЕР.

За успешния мониторинг на програмите е необходимо да се прави периодична оценка на постигнатите резултати, като се съпоставят вложените финансови средства и постигнатите резултати, което служи като основа за определяне реализацията на проектите.

Нормативно е установено изискването за предоставяне на информация за изпълнението на общинските програми за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (чл 8, ал 2 от Наредба № РД-16-558 от 08.05.2012 година).

Реализираните и прогнозни ефекти следва да бъдат изразени чрез количествено и/или качествено измерими стойностни показатели /индикатори

  1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

10.1.      Програмата на община Макреш за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници на територията на общината следва да е в пряка връзка с Плана по енергийна ефективност

10.2.      Резултатите от изпълнението на Програмата са:

10.2.1.  Намаляване на потреблението на енергия от конвенционални горива и енергия на територията на общината;

10.2.2.  Повишаване сигурността на енергийните доставки;

10.2.3.  Повишаване на трудовата заетост на територията на общината;

10.2.4.  Намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух;

10.2.5.  Повишаване на благосъстоянието и намаляването на риска за здравето на населението

 

 

 gfdjhydj